Ctrl+ V=?

Заглавие: Ctrl+ V=? Пет Апр 02, 2010 6:08 pm

Това е смешна игра. Натиснете бутона Ctrl и докато го държите натиснете английската буква V и ще видите какво сте копирали последно. Давайте!

Гост

Благодаря! Вашият глас беше отчетен.

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Нед Апр 04, 2010 8:40 pm

http://gossipgirlrpg.forummotion.com/forum.htm

Гост

http://houseofnightschool.vampire-legend.net/forum.htm

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Вто Апр 06, 2010 9:42 am

http://i.helikon.bg/568/149147z.jpg

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Вто Апр 06, 2010 11:22 am

[събота, 03 Април 2010 г. 22:30] RaLL: Edno momi4e, popitalo edno mom4e, dali toi misli, 4e tq e krasiva.Toi kaza -ne. Tq go popita, dali toi iska da e s neq za vinagi i toi kaza-ne.Posle go popita dali toi 6te se razpla4e,ako tq si trugne i toi pak kaza-ne. Tq 4u dostatu4no i si trugna razplakana. Togava toi qa hvana za rukata i i kaza, 4e tq ne e krasiva, tq e prekrasna, toi ne iska da ostane s neq do kraq na Jivota si toi ima nujda ot tova, ako tq si trugne, toi nqma da zapla4e, a s6e umre.Dnes v poluno6t, va6ata polovinka, 6te razbere, kolko silno vi obi4a. Ne6to hubavo 6te vi se slu4i utre mejdu 13-16h.Ako tazi veriga ot pisma se prekusne v sledva6tite10 god, 6te vi se slu4at10 lo6i ne6ta. Izpratete tova poslanie na 15 4oveka i utre lubimiqt vi 4ovek 6te vi priznae lubovta
<<<

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Вто Апр 06, 2010 1:53 pm

https://house-of-the-night.bulgarianforum.net/users/2912/10/63/67/avatars/1-51.jpg

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пет Апр 09, 2010 3:36 pm

http://www.mymclub.net/main/jwsongs/Best%20RnB%20and%20HipHop%20Hits/Britney%20Spears%20-%20If%20You%20Seek%20Amy.mp3

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 12, 2010 12:17 pm

http://www.nowmagazine.co.uk/imageBank/g/Green-jeans.jpg

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 12, 2010 12:19 pm

http://www.yamaha-fjr.com/gallery2/d/28-2/red+maroon+fjr+1300+motorcycle+wallpaper.jpg

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 12, 2010 5:12 pm

Как си?

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Сря Апр 14, 2010 12:18 pm

Гост

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Съб Апр 17, 2010 6:04 pm

I am the Earth
And the Earth is me.
Each blade of grass,
Each honey tree,
Each bit of mud,
And stick and stone
Is blood and muscle,
Skin and bone.

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Съб Апр 17, 2010 6:25 pm

Храма на Дъщерите и Синовете на Мрака

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Съб Апр 17, 2010 6:46 pm

[font=Comic Sans Mc][color=green][b][i]Толкова бързо тръгнах към вратата, че дори не забелязах Сани, която ме поздрави.

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 19, 2010 8:56 am

[b][color=blue]

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 19, 2010 11:27 am

оффффффффффф скучно ми е......

Гост

http://freshome.com/wp-content/uploads/2008/04/living-modern-room.jpg

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 19, 2010 2:47 pm

Soundtrack

Втора глава

„Като капка роса”

Болката беше непрестанна. Всъщност не би могло да се нарече точно болка. Бе като изгаряне, но отвътре. Сякаш някакъв огън се бе запалил вътре в мен и не искаше да се потуши.
Така беше вече много време. Поне аз така го усещах. Мислех, че бяха минали седмици, през които лежах на тази студена и мокра, но мека повърхност. Не можех да си отворя очите или пък да помръдна която и да е част от тялото си. По-точно не исках. Беше ме страх да не заболи повече. Аз, лудата и безстрашна червенокоска, да се боя от едно просто помръдване. Каква ирония, нали?
Този пожар бе започнал малко след като вампирът ме ухапа. Тръгна от сърцето ми. Сякаш някой беше поднесъл запалена клечка кибрит към сърцето ми и то се бе възпламенило като сламено чучело.
По-късно огънят продължи пътя си към крайниците ми и накрая обзе цялото ми тяло. За жалост все още продължаваше.

***

Но ето че дойде ден (или пък час?!), когато огънят започна да се отдръпва. Първоначално не можех съвсем да го усетя, но определено облекчение се чувстваше. Огънят започна да се отдръпва от краката ми и по-късно там вече въобще не ме изгаряше.
След още време, което ми се стори прекалено дълго, всичко спря. Пожарът се събра като една капка там, откъдето бе започнал. И свърши. Нямаше болка, нямаше изгаряне. А определено имаше много нови неща. Надушвах някакви странни миризми, които досега не бях усещала. Ухание на... гора, мокра почва, дъжд, жасмин... Имаше още много неща и повечето от тях не можех да назова с думи. Засега.
-Здравей. – чух някакъв глас близо до мен. Отворих очи, изправих се и се опитах да огледам наоколо. Но не виждах никого, поради простата причина, че все още не бях свикнала с ярката светлина. Все пак усещах уханието му на портокал и канела. Бе някак познат, както и гласът му, но не се досещах кой беше той.
И тогава той излезе иззад едно дърво, кожата му блестеше като хиляди диаманти на силното слънце. Синята тениска и черните дънки, с които беше, сякаш бяха създадени само за него. Черната му коса бе зализана с гел назад. Вампирът. Този, който ме бе превърнал в негова себеподобна.
Направих няколко неуверени крачки към него, но внезапно спрях. В погледа му имаше нещо, което ме плашеше. Някаква дивост, един ужасяващ блясък. Отстъпих назад, а той тръгна към мен. Бавно, уверено и с дяволита усмивка на лицето.
Може да е глупаво, но чак сега се замислих – как ли се казваше той? Не, не беше време да мисля за такива незначителни неща.
Страхувах се от него. Всъщност... защо се страхувах? Нали и аз вече бях вампир! И то нов, така да се каже. Бях чувала, че младите вампири са много по-силни от по-старите. Значи нямаше проблем да не се боя.
-Здрасти. – поздравих с уверен тон и това учуди вампира. Той спря на място, сякаш се закова, усмивката му изчезна. – Е, как си? Всъщност, къде съм? Колко време мина? – опитвах се да звуча невинно и спокойно. Не успях да го заблудя съвсем, но пък онзи плашещ поглед се изпари. Лицето му омекна и тогава той се приближи. Вече май наистина не се притеснявах.
-Минаха едва два дена. Преобрази се прекалено бързо. Но това не е проблем, даже е хубаво. Но предполагам, че си се надявала някой да те убие.
-Не. – поклатих глава и се учудих защо пък ще искам да бъда убита. Та нали вече бях един вид мъртва?!
-О. Интересно. – явно отрицанието ми бе странно за него. Вампирът разбра това и ми обясни. – Всички вампири, които познавам, а те са много, са искали да бъдат убити, докато са се променяли. Включително и аз. Заради болката, която изпитваме. Ти из¬---
-Ох, стига! – прекъснах го, което леко го подразни. – Хубаво, странна съм. Но това не е толкова важно. Познаваме се от няколко дена, така да се каже. А все още даже името ти не знам. – не можех да чакам повече, трябваше да разбера името му.
-Името ми... То не е важно.
-Моля?! Ти шегуваш ли се? Как... как да не е важно?! Ето – аз се казвам Елеонор. Елеонор Мозли. Сега да пробваме отначало. Как се казваш? – мълчание. Погледнах го право в сините му очи... Момент, сини?! Нали беше с червени очи? Както и да е. И когато го погледнах, отново изпитах онова чувство. Как се сливаме, как ставаме едно цяло.
Вампирът повдигна едната си вежда, отново учуден. Явно не само аз имах онова чувство.
-Добре. – въздъхна той примирено. – Франк Уилкърсън. – тихо се представи мъжът и сведе поглед към земята. Името звучеше американско. Бях го чувала някъде, но не можех да се досетя откъде ми бе познато.
Мъчеше ме един въпрос. Какъв беше смисълът да ме превърне във вампир? Съчувствие към баща ми, ако ме бе открил мъртва? Да бе. Искаше да ми е гадно, да се мъча по-дълго? Да, това беше по-вероятно. Но имаше и трета възможност...
-Ти се интересуваш от мен, нали? – изстрелях въпроса си бързо, без да мисля. Май отново нямаше да получа отговор...
-Странна си. – ... или пък щях. – Необикновена. За първи път виждам такава като теб. – естествено, да не би да имах близначка?! – Още откакто влязох в стаята ти, ти ме учудваш. И продължаваш да го правиш. Загадъчна си. А това... Харесва ми. – Франк се усмихна ослепително, а щом го погледнах, сякаш потънах в дълбокия му тюркоазен поглед. Усетих странно спокойствие, смятах, че нищо лошо не можеше да се случи. И се чувствах лека като... дъх на фея.
Изведнъж обаче се стегнах, съсредоточих се върху нещо, без самата аз да искам. Върху него. Но не за хубаво, а сякаш, сякаш... сякаш исках да го спра. И подейства. Спокойствието изчезна, лекотата се изпари и вече не бях така обсебена от сапфирения му поглед.
-Поредното доказателство, че си особнячка. – оповести Франк и с леко мрачна усмивка се отдръпна крачка назад.
-Какво ми направи? – попитах рязко, без да обръщам внимание на забележката му.
-Просто хипноза. Явно и ти имаш дарба, и то много интересна и полезна. – онова злобно пламъче отново се появи в очите му и ме накара да се отдалеча малко от вампира.
-Виж какво. Каквото и да се опитваш да ме накараш да направя, няма да стане. Зная много добре как да използвам силата си! – заплаших го и привидно се ядосах. Но отвътре пак треперех, като знаех, че блъфирах. Той също го знаеше.
Франк се приближи и застана на сантиметри от мен. Исках да се отдръпна, да избягам, да се махна. Но не можех да помръдна.
Вампирът вдигна дясната си ръка и нежно погали лицето му. Докосването му предизвика странно удоволствие у мен, което се опитах да подтисна, но не успях.
Франк доближи лицето си до моето. Усещах ледения му дъх, напоен с аромат на портокал и канела, да се приплъзва по лицето ми. Тогава той долепи устни до моите, вече съвсем уверено и много по-страстно от първия път. Обвих ръце около врата му и отвърнах на целувката му.
„Недей!”, крещеше ми едно гласче отвътре, по-разумната Елеонор, която не би се поддала на изкушението. Но това гласче бе лесно за игнориране и лека-полека заглъхна.
-Елеонор, не го прави! – хъх? Това вече си беше съвсем истински глас. Исках да видя кой е, но Франк не ме пускаше, сякаш бяхме заключени един за друг. И все пак любопитството надделя.
-Остави ме. – изпъшках и рязко се дръпнах от Франк. Погледът му потъмня, той показа острите си зъби, но това точно сега не ме интересуваше.
Обърнах се по посока на гласа. Там, на двайсетина метра от нас двамата, стоеше строен и висок мъж, с къса пепеляво-руса коса. Направих си труда да подуша въздуха – и той беше вампир, и то с райското ухание на люляк. Никога не го бях срещала, а той знаеше името ми. Поредното учудващо нещо за деня.
-Откъде знаеш името ми? – тихо промълвих, но знаех, че той ще ме чуе.
-Просто го знам. Ще ти обясня по-късно. Сега трябва да тръгваме.
-Не! Тя е моя! – изсъска Франк и застана в атакуваща позиция. Божичко, сега заради мен ли щяха да се сбият?!
-Ти въобще няма да й помогнеш. – каза със спокоен глас новодошлият и за по-малко от секунда се озова до мен. От гърдите му излезе тихо, но дълбоко ръмжене.
-Чакайте малко! Никой няма да решава вместо мен! Аз съм си на цели петнадесет години и сама мога да реша какво да правя. – погледът на Франк леко поомекна, но все още бе готов за нападение.
Двамата се гледаха втренчено, телата им изразяваха силно напрежение. Но знаех, че вниманието и на двамата вампира бе изцяло насочено към мен. И всичко зависеше от мен.
-Ще... ще отида с него. – посочих с глава непознатия вампир и сведох поглед. Това просто щеше да разяри Франк. – Съжалявам. – промълвих и виновно отстъпих крачка назад към новодошлия.
След секунди вече тичах с бърза скорост, следвайки непознатия. Чудех се кой ли бе той, откъде знаеше името ми, къде ме водеше и най-важният въпрос – защо? Но тези мисли бяха на втори план. Думите на Франк ме преследваха през целия ни път. Чиста като капка роса.

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 19, 2010 3:14 pm

http://www.jogyjogy.com/watch.php?id=1aab5

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Пон Апр 19, 2010 3:55 pm

gossip.girl.s01e07.hdtv.xvid.xor

Гост

https://i.servimg.com/u/f12/14/12/73/35/night-11.gif

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Съб Апр 24, 2010 11:16 am

uh...

Заглавие: Re: Ctrl+ V=? Съб Апр 24, 2010 12:44 pm

Metallica - Fade To Black - Ride the Lighting

» Ctrl + V=? [vol. 2]
» Ctrl+V=?