Силфида Дуфасие

Заглавие: Силфида Дуфасие Сря Юли 04, 2012 4:11 pm

Име: Силфида Лилиет Дуфасие // Silfida Lillieth Deufassie.

Прякори: Лили, Сил.

Възраст: 24 години.

Външен вид: Косата на Лили, притежаваща червеникави отенъци по рождение, но пребоядисана в последствие в ярко червено, се спуска по гърба й на дпебни къдрици почти до кръста й. Цветът й ярко контрастира с очите й, които са съчетали в себе си зеленината на свежата трева през пролетта и синьото на океанските дълбини, а на всичкото отгоре има и златиста ивичка, обвиваща ириса й. Кожата на Силфида е като на типичната северна красавица – млечно-бяла и чиста, без никакви трапчинки, лунички, бръчки и подобни. Всъщост, вероятно човек, който вярва във вампири, би я помислил за точно такъв. Но, разбира се, тя е най-обикновен човек.. или поне в по-голямата част от живота си е била такава.

Характер: Студеното излъчване на червенокоската отблъсква хората от нея още в първия миг, в който я видят. Тя изглежда зла и лицемерна, каквито герои с подобна външност има в книгите. Но тя не е такава. Напротив, Лили е добросърдечна и мила, винаги готова за нови запознанства и много обича да говори. Но, разбира се, и тя има моменти, в които не иска да говори с никого, изглежда сякаш има буреносен облак над главата си и като че ли всеки момент би убила някого, само да посмее да я заговори. На практика наистина не обича да я притесняват, когато не е в добро настроение, но това се случва рядко. Като цяло тя е доста лъчезарен човек и винаги ще успее да разсмее този до себе си.
Не би било добра идея някой да изпробва доверието или търпението й. Когато става дума за приятели и роднини, тя им има пълно доверие. И очаква същото да важи и за другата страна. Когато това не е така, тя един вид буквално изтрещява – крещи, обижда, връща отсрещния човек до онези му дни в тийнейджърството, когато майка му го е карала да се чувства като беззащитно кученце, а накрая млъква. И с това си мълчание тя забравя за човека, повече никога не го поглежда, не му говори и той спира да съществува за нея. С търпението е подобно, само че в по-лека фаза – ако я накарате да чака, ще се изнерви, ще се изнерви много, но няма да крещи, само ще се поскара и заяде.

История: През горещата нощ на 27. юли 1988 г., точно след последната чула се гръмотевица на лятната буря, в болницата в Шефилд проплакало дребното бебе, което било кръстено Силфида, означаващо „мечта”. Родителите й, Алекса и Ник Дуфасие, я обожавали с цялото си сърце и искали да й дадат перфектен живот. Но както винаги се случва, нещата се развили по друг начин. Тъй като семейство Дуфасие били хора с голямо богатство, можели да си позволят да оставят дъщеричката си на много бавачки и да бъдат спокойни, че за нея ще се грижат добре. Но техният пропуск бил в това, че те почти не се прибирали вкъщи. Алекса била известен модел и често пътувала в други държави, ходела на фотосесии и какво ли още не и не се прибирала по-често от три пъти в седмицата. Ник, от своя страна, бил музикален продуцент и по цял ден стоял в известното си студио, срещал се с най-различни групи и на него също му се случвало да пътува някъде и дълго време да не вижда дъщеря си. Така с времето, колкото повече тя пораствала, толкова повече си мислела, че на родителите й не им пука за нея и постепенно започнала да ги ненавижда. А и не била от най-послушните деца, обичала да прави пакости – ядосвала бавачките си, крадяла си храна от кухнята, играела с калното куче в леглото си и какво ли още не. С това се надявала да привлече вниманието на родителите си, но не успяла, както и в следващите години в училище. Там съшо се правела на лошо дете, присмивала се на учениците си и ядосвала учителките си до такава степен, че чак успявала да ги разплаче. Директорката обаче не можела да я изгони, тъй като не искала да рискува поста си в училището. Така всички трябвало да я търпят, докато не стане седми клас. Тогава родителите й решили да заминат за САЩ, или по-скоро им се наложило, тъй като на Ник му била предложена работа от най-известната музикална компания в света и той нямало как да откаже. Лили с радост заминала, вече й било писнало от този малък и скучен град и с нетърпение очаквала да се настани в новия си дом. Когато пристигнали в Ню Йорк, момичето никак не било очаровано. Всичко било прекалено шумно, голямо, светещо и хората били странни. В гимназията нещата били още по-зле – там вече тя била загубенячката, която е малтретирана и с която „яките” се подигравали. Но тъй като Силфида била силна и искала да докаже на родителите си това, тя успявала да изтърпи всички подигравки и номера, които й правели, и дори завършила 12-ти клас с отличен успех. Така тя успяла да влезе в Харвард и три години да изучава английска филология и фотография, като и там завършила с доста добър успех. Тогава обаче се случило нещо, което коренно променило живота й. Майка й загинала в автомобилна катастрофа и баща й решил да се върнат в родния си дом, тъй като не можел да продължи да живее в САЩ без любимата си. Лили с радост се съгласила, бързо събрали багажите си и скоро отново се върнали в Шефилд. Там обаче червенокоската не знаела какво да прави с живота си и известно време просто седяла вкъщи без да прави нищо. Един ден решила да се разрови сред нещата от детството си, скрити под какви ли не работи на тавана, и се натъкнала на нещо, което разбудило любопитството й. Папка с десетки рисунки в нея, и върху всичките рисунки били изобразени гарвани. Само гарвани и нищо друго. Това доста я учудило и попитала баща си дали има някаква идея защо ги е рисувала, макар да се съмнявала, че той би могъл да знае нещо – все пак се прибирал у дома пред няколко дни. За нейно учудване Ник всъщност знаел каква е причината, но не искал да й каже; единствената дума, която изрекъл, била „зоомаг”. Това не говорело нищо на Силфида, затова тя се принудила да отиде в библиотеката и да провери там. След няколко дълги дни непрестанно ровене в най-различни книги и справочници, червенокоската се натъкнала на нещо интересно. Стара, прашасала книга пред разпадане, в която имало обясненията на всяка дума в английския език. Когато отворила на „з” и намерила думата, не могла да повярва на очите си. „Човек, който има способността да се превръща в животно”. Дълго време тя не вярвала на това, макар и да провела с баща си сериозен разговор, в който той я убеждавал, че е наистина такава и има странни сили. Лили обаче решила, че това просто не е възможно и постепенно го скрила дълбоко в съзнанието си. Не след дълго обаче нещата се променили. Тя получила предложение за работа в небезизвестната гимназия Дартмур в северна Англия. Тъй като нямало какво друго да прави, тя приела и скоро се озовала там. Тъй като била от любопитните хора, започнала да проучва историята на училището и колкото повече се задълбавала в хрониките, толкова повече започвала да вярва на думите на баща си.

Домашен любимец: Куче, черен лабрадор на име Том и на възраст 4 години.

Сили: Зоомаг; владее Земята /все още не го е открила, но има време :д/

Снимки:

http://fc05.deviantart.net/fs71/i/2012/144/0/4/raven_child_by_curcabeata-d50yc75.jpg
http://fc02.deviantart.net/fs71/i/2011/087/d/8/raven_heart_2_by_curcabeata-d3cnq2e.jpg