Огледалното езеро

За името на езерото човек лесно можеше да се досети откъде идва - неговата повърхност бе винаги толкова гладка и недокосната от вятъра, че всичко се отразяваше до най-малката подробност върху нея. Красотата и вълшебството витаеха във въздуха и заразяваха всеки, застоял се за по-дълго на бреговете на езерото, с чувството за безметежност и безкрайност. Тук човек можеше да прекара дни без да яде, без да пие, дори без да проговори, и да му изглеждат, сякаш не са минали повече от няколко минутки.
Но красотата на езерото и неговите спокойни води залъгваха по-смелите хора, които искаха да се потопят в тази кристална вода. Там, дълбоко под повърхността, се криеха тъмни същества, мрачни и гнусни, пълната противоположност на езерото, което трябваше да пазят. А защо го пазеха бе тайна, която никой не знаеше и надали някога щеше да узнае.