история
Алис е родена на първи декември, 1996 година в семейството на баща американец и майка французойка. Споделяла е един дом с тях в Сеул, Южна Корея докато не се е преместила да живее сама в Англия, но за това по-късно.
За нея не можем да кажем, че е преживяла щастливо детство, защото представата за 'щастлив' е твърде далеч от представата за живота ѝ. По-скоро бихме могли да го опишем като сиво и безинтересно. Да, поне не е била систематично пребивана от баща си или нещо такова, което си я прави чиста късметлийка. Лошото в нейната история е, че е израстла в тъмна таванска стаичка, обсипана с книги и едно легло отстрани. О, да, и малко прозорче като мини-люк на кораб. Не е ходила на училище, нито пък е общувала с хора.. дори и с родителите си, защото те са били доста заети хора. Баща ѝ, Джеймс е работел като шеф на музикална компания за корейска музика, което не му оставяло никакво свободно време за семейство и приятели. Майка ѝ пък е била известен дизайнер, привличала много внимание заради това, че е от Франция. И за нея никакво свободно време, очевидно.
Малката развила доста таланти, таланти, за които така и не узнала жива душа. Не узнала жива душа и огромните съмнения, които блуждаели из ума на червенокоската – винаги, щом погледнела през онова малко прозорче – пред нея се разкривал магически свят. Тя виждала всичко по по-различен начин, по-различен от представата на всеки. Представяла си нечувани и невиждани неща, въображението ѝ си играело лудо с нея. Милионите книги, които е прочела са оказали голям импакт над нейната личност и всичко в нея се е променило – включително и представата ѝ за нормалност. И до ден днешен, младото момиче е доста психично „неубоздано“ и освен това...
~flashback~
Малката мечтателка за пореден път седеше на мекото си легло, обсипано с приказни образи и четеше книгата, която беше започнала преди около половин час. Бързината, с която я четеше я беше докарала чак до една от последните страници, на която беше изобразена красива рисунка на котка. Козината ѝ изглеждаше толкова мека и бяла, като снежинка, като истинско пухче. Алис искаше да я пипне, да я погали, да се докосне до нейната природа и никога повече да не се връща в онази така-наречена реалност, която познаваше до болка. Мислите ѝ отново действаха като данни в микро чип, всички те бяха разбъркани, но и в същото време толкова подредени. Всяка нишка вършеше своята задача, мечтаеше. Очите на червенокоската светнаха за пореден път, но този път... светнаха някак истински. Светнаха сякаш две малки звездички играят в тъмното нощно небе. Беше се случило чудо.
Тази аура, това присъствие. Котенцето беше оживяло. То, с цялата си мекост и пухкавост седеше пред Алис и мяукаше сладко – изглеждаше толкова миловидно и добросърдечно, толкова чисто. Тя посегна да го докосне... и то успешно. Бе в ръцете и и тя го чувстваше. Това беше като сбъдната мечта, която бе стояла дълго време на тъмно в съзнанието на момиченцето. Тази мечта събуди всичко заспало в душата и сърцето на Ми Йонг, това беше началото на нейния живот.... и освен това – тя имаше дарба. Беше се сдобила с дарба, значи всичко е било нарочно. Цялото това възбудено въображение се бе опитвало да ѝ каже нещо през всичките тези десет години живот. И бе успяло. Тя се беше пробудила и беше готова за новите приключения, които я очакваха. Сега, след като можеше да съживява фантазиите на художниците – тя можеше да направи всичко. Можеше да нарисува рая, ада, можеше да нарисува някаква друга страна, която би могла да се роди само в нейната глава.
~
След преоткриването на живота си, тя е избягала от вкъщи и е отишла надалеч, в друга страна, която бе нарисувала сама – несъзнателно обаче, тази „страна“ всъщност се бе оказала градът Уоруик в Англия, където се криели много тайни, които тепърва ѝ предстояло да разкрие. На петнадесет годишна възраст се бе записалав училище Дартмур и там бе започнала истинската ѝ история, която остава ненаписана тук.
външен вид
Алис притежава характерните за азиатците дръпнати очи, които я правят още по-сладка, когато се усмихва. Тя има бледа кожа, но не твърде и въпреки това изглежда добре. Има огнено червена коса, която се стели свободно върху раменете ѝ, придавайки ѝ един доста завършен вид на русалка. По принцип формата ѝ е чуплива, но позволява на собственичката ѝ да я оформя по различни начини, като най-често я накъдря. И въпреки това всички смятат, че когато е изправена ѝ стои много по-добре, но нея не я интересува особено, защото както вече разбрахте, тя живее в собствен свят и не е много запозната с интересите и предпочитанията на околните.
Формата на лицето ѝ ѝ придава завършен вид на възрастен човек, макар че е едва на петнадесет години. Очите й са абаносово червени и много големи, макар че често са оформени в така наречения 'eyesmile' и единственото, което се забелязва са дългите ѝ черни мигли, което не позволява на очите ѝ да показват каква е всъщност отвътре, защото знаете какво казват – понякога можеш да определиш характера на човека само щом го зърнеш.
Устните й са плътни и розовеникави и те карат да изпитваш странното желание да я целунеш – дори и ако си момиче. Те са едно от нещата, които харесва във външния си вид. Друго, което харесва в себе си са дългите си оформени крака и прекрасната си фигура. Ми е горд собственик на плоско коремче и малко мускули – естествено не трябва да прекаляваме, тези неща са за мъжете.. нали? Също така харесва и косата си и смята, че ѝ отива прекалено много, за да бъде критикувана от останалите.
Дори и да е израстнала в тясна стаичка, тя има себеуважение и самочувствите, което не показва често, но пък в някои случаи се оказва от доста голяма полза.
характер
Поради многото години прекарани в затворено помещение, закътано някъде далеч от цялата цивилизация – Ми Йонг е доста затворен в себе си човек. Може би голямата ѝ усмивка не го издава, но вътре в нея бушуват притеснения през абсолютно всичкото време, в което е будна. Притеснения за това дали ще успее да си намери истински приятели, дали ще се справи добре в задачата си да бъде човек, дали ще използва дарбата си както трябва, дали изведнъж ще намери още една дарба, с която да плаши хората? Всички тези мисли са събрани на една голяма купчина в главата ѝ, докато отвън изглежда като съвсем нормален, спокоен, уравновесен човек. Е, не винаги.
Освен спокойствието, което излъчва, Алис понякога може и да се държи като истинска психопатка и най-спокойно да отвращава хората с характера си. Не ѝ отива да е нормална, това си го знае още откакто се е родила. На моменти просто започва да говори за различни странни неща, които изникват в така или иначе разбъркания ѝ мозък. Винаги казва каквото мисли и това много често се оказва, че е грешката в живота ѝ, защото хората се обиждат естествено и си тръгват от нея. На нея това ѝ е станало нещо като навик – да отблъсква всекиго. Не умее да се държи сладко или пък да се подмазва, просто не е в кръвта ѝ.
допълнително
- чете със супер скорост о.о
- може да пее
- бисексуална е
